« Назад

Два мача, две лица

Добави в Svejo
От Валентин Ангелов 30/11/2020 18:43
Два мача, две лица ФИБА

Живеем в странни времена, повлияли в дълбока степен и на спорта. Странно е да гледаме срещи без публика, още повече състезатели с маски на скамейките. Рано или късно всичко ще си дойде по местата, големи компании се надпреварват да лансират ваксината срещу коварния вирус. Може и да отнеме година, две, но нормалния живот ще се завръща. Къде в цялостната картинка се намира българския спорт, конкретно баскетбола. Темата със сигурност е дълга за дискусия, но на всички е ясно, че състоянието не е цветущо. Летвите паднаха много ниско, но надеждите за по-добри времена и в баскетбола са все още живи и умират последни. Имаме идващи талантливи набори, надяваме се да успеят да се развият занапред и да запалят искрата след себе си.

 

През уикенда гледахме два мача на националния мъжки отбор на България, който принципно трябва да е лицето на този спорт у нас. Квалификации за Евробаскет. Много минуси - непълен състав, липсващи при това основни състезатели, изолиран от външния свят тим, многобройни тестове, странна обстановка за игра. Вярно, и другите отбори бяха в същата ситуация, при тях обаче липсата на основни играчи като че ли по-леко се усеща.

 

Първият мач срещу Босна не е много за коментиране, отстъпвахме не само физически, но и психически на съперника. Когато не можеш да отговориш с атлетизъм, а разликата бе очевидна, следва да надхитриш съперника, с по-бърза мислене в играта, правилни решения, малък брой грешки, огромно старание в защита и най-важното – излизаш да се биеш в буквалния смисъл на думата за страната си, за България. Нашите не бяха подготвени за това, влязоха мудно в мача, мислеха бавно, много грешки, без никаква мотивация и закономерно много набързо се натрупа разлика. И те също не бяха с най-добрите си, но пределно мотивирани, физически много над нас и от рано усетиха, че съперника им е мек в буквалния смисъл на думата. Толкова за този мач, един от най-слабите мачове на България от дълго време насам.

 

Два дни по-късно отборът излиза съвсем променен и в друга светлина. Мотивирани, бързо мислещи, играещи на предела на възможностите си, старание в защита. Направиха и грешки, но водиха битка за 39 минути и половина. Не беше красиво, но бяхме на път да победим Гърция. А да биеш Гърция на баскет, независимо с кой отбор са и те, си е успех. При това с няколко дебютанти в националния отбор. И българският баскетбол има нужда от такива победи. Не за класирането си на Евробаскет, това няма да е първото и последно състезание, на което ще отсъстваме. Заубихме мача и се започват едни сметки, една победа, две победи ще ни класират. Ок, разбира се, че е хубаво да се класираме на голям форум, но има и по-важни неща. Да играем правилен баскетбол, на ръба на възможностите си. И когато в малките детайли сме ок, тогава неминуемо ще се класираме и на големи състезания.

 

Загубихме спечелен мач. 5 точки плюс, 33 секунди до края и наша топка. В такива ситуации шанса да спечелиш срещата са повече от 99 %. Просто е нужна дисциплина, да играеш разумно и не правиш глупави грешки, да си вкараш фаловете и е невъзможно да загубиш.

 

Ако питаме треньора на Гърция дали заслужаваха да вземат този мач, той със сигурност ще отрече това. Те бяха надиграни до последната половин минута на редовното време. Готвихме добре почти до края, но прегоряхме манджата, както споделих с един приятел.

 

Не успяхме. И какво от това. Много е лесно да ги съсипем от критики сега момчетата. Каква ще е ползата...никаква. Те със сигурност го приемат тежко, не го изиграха правилно, избързаха, липса на концентрация, липса на късмет и т.н. Загубихме в продължението, защото и момента се наклони в другата посока и там вече беше трудно.

 

По-важното е друго. Отборът води битка, показа лице, желание за игра, момчетата се раздадоха и това искат всички да виждат, когато играе България. Майната му на класирането, дори не съм гледал и каква е ситуацията в групата. Честно да си призная, винаги смятам какво ни е нужно, кои мачове влият на класирането, каква разлика и т.н. Сега лично не ме интересуваше, исках да видя един национален отбор от биткаджии, който да играе на максимума на възможностите си, без значение кой отбор е насреща.

 

Първият мач срещу Босна бе разочарование, но втората среща с Гърция бе на другия полюс. Поуката за всички тези млади състезатели на България трябва да е, че когато излизаш да защитаваш герба на страната нямаш право да не се раздаваш на максимум. И ако това е успял да предаде старши треньорът Росен Барчовски занапред на тези играчи, то този мач срещу Гърция не го смятаме за загубен.


Кликнете и харесайте фейсбук страницата на Superbasket.bg.


Play of the day