« Назад

Страхотен финал, има надежда

Добави в Svejo
От Валентин Ангелов 30/03/2022 03:37
Страхотен финал, има надежда (сн. БФБ)

 

Още едно издание на Купата на България е в историята. Както винаги, искри не липсваха, но имаше и хубави неща. Изиграха се 7 мача, но само в няколко от тях имаше интрига. Получиха се отново и големи разлики, което отново поставя въпроса дали формата е подходящ. Рилски спортист спечели за четвърти път купата на страната като този път успя да защити трофея, спечелен миналата година. Турнирът беше и прелюдия към това, което предстои в плейофите на Националната лига. Със сигурност последните няколко мача дават надежда, че предстои един интересен завършек на шампионата.

 

Четвъртфиналите преминаха без изненади, за Левски и Рилски спортист те бяха като загрявка за това, което им предстои. Академик Пловдив не може да намери своя облик тази година. Напускането на Томич и Вучица остави голяма празнина, която все още не е запълнена и най-вероятно този сезон едва ли ще се случи. Спартак Плевен изглежда различен от предни години, с много добри попълнения, но амбициите им в турнира бяха набързо попарени още на четвъртфинал. Остава им лигата като форма да зарадват верните плевенски фенове.

 

Мачът между Берое и Черноморец бе най-оспорваният четвъртфинал в турнира. Отборът от Стара Загора бе фаворит на хартия вследствие големите проблеми в ростера на бургазлии. Редовното време обаче не стигна, а накрая Берое продължи напред преди да се сблъска с „товарния влак“ (б.а. Рилски спортист). И все пак треньорът Бойко Миленков разполага с добро „каре“ американци, двама гардове и двама в подкошието, които заедно с Александър Янев могат да създават проблеми. Черноморец тръгна тази година с голямата кошница, но напускането на няколко американци, както и контузии утежниха живота на „Биг Вас“ Евтимов. От отбор с претенции за медали сега бургазлии ще се мъчат да не изпаднат от четворката преди плейофите.

 

Балкан взе домакинство на Купата с една единствена цел, да я спечели след 34 години прекъсване. За последно отборът от Ботевград е носител на Купата на страната още по времето на социализма, през далечната 1988 година. Възпитаниците на сръбския наставник Небойша Видич изтеглиха лесен жребий и имаха за съперник на четвъртфинал Ямбол. Имаше лека закачка от страна на гостите, които поддържаха огъня за известен период, но като цяло всички останаха с убеждението, че домакините пазят силите си за полуфинала срещу Левски.

 

Мачът Балкан-Левски напълни почти до краен предел залата в Ботевград. Повечето специалисти очакваха домакините да спечелят и им предричаха финал. Феновете в Ботевград са може би най-верните баскетболни фенове в България, някои от тях следват отбора навсякъде в страната. Какво по-хубаво от това да подкрепяш своите момчета вместо да се хвърля толкова много омраза към другия отбор и съдии. Реферите допуснаха някои грешки, безспорно и нормално, мачът не беше лесен за свирене. И все пак това са най-добрите български съдии, а те не са безгрешни. Дори забелязах в края Славчо Нучев да се прави на Юсеин Болт, за да не го награбят. Кому е нужно това. Подкрепяйте отбора си и се радвайте на уникалната игра, наречена баскетбол. След много, много нерви, прекъсване на мача за дълго време, накрая Левски ликуваше и стигна до финал.

 

Това няма да е последният мач между Балкан и Левски този сезон, най-вероятно двата отбора ще се срещнат и в плейофите. Ще бъде прекрасно, ако фокуса на феновете бъде върху баскетбола и веднъж завинаги да се спре тази омраза, никому ненужна и не носеща нищо добро на отборите, които се подкрепят. Защо всички тези мачове не се превърнат в празници на играта у нас. Толкова дълго време чакахме да пуснат феновете в залите.

 

Финалът – мач, качествен, с невероятни изпълнения от двата тима, безспорно най-добрият мач в България този сезон. Силно първо полувреме за Левски, почти не сбъркаха от тройката, 11 вкарани само за 20 минути. Рилски спортист реагираха като ужилени след почивката, бързо заличиха 8 точки пасив и до края на мача се започна надиграване, което българският баскетболен фен е зажаднял да гледа, и то не само на финал. Класа от страна на двата тима далеч над средното ниво в лигата, което се насади в последните години. В края след няколко обрата се стигна до едни драматични последни минути, в които победител можеше да бъде всеки от двата отбора. Левски със сигурност съжалява за пропуснатите два наказателни удара при плюс 4, а след това и лесна „добавка“ на най-добрия си играч Марио Литъл. След което дойде хладнокръвното умение на Павлин Иванов да решава мачове. След две негови тройки, гарнирани с важна стрелба в последната минута и на изключителния и в този мач Брендън Браун, купата потегли към Самоков.

 

Левски загуби свежест през второто полувреме, всеки един от първата петица на отбора е от 30 минути нагоре в мача, който се оказа трети за четири дни в този формат на Купата на България. Топката не "вървеше", стрелбата от тройката през второто полувреме секна (само 2 тройки от 14 опита), умората налегна и се разчиташе на индивидуални изяви в повечето нападения. Все пак благодарение именно на индивидуалната класа на играчите отбора беше в мача до последно. Въпреки силния мач на Лъчезар Димитров, той се оказа единственият с принос от скамейката на сините. Левски загубиха борбата под коша с цели 16 борби, което за един такъв финал е доста. Хърватинът Ивица Радич изигра отличен мач, но определено имаше нужда от подкрепа, а Митко Ангелов трудно му даваше минути почивка за да остане свеж накрая.

 

Людмил Хаджисотиров имаше лукса да използва двама национали и трима американци от скамейката на победителите. И въпреки, че статистиката оттам не е много, тези играчи осигуриха една много добра защита, особено през второто полувреме, „измориха“ достатъчно късата ротация на съперника и несъмнено са с много голям принос за успеха на тима. Брендън Браун отново показа високата си класа – 28 точки, 6 асистенции и 5 борби. Алекс Симеонов с дабъл дабъл (17 точки и 10 борби) свърши доста от черната работа, а имаше и ключови изяви накрая. Сериозно присъствие в подкошието както винаги имаше Трей Портър. Избраният за най-добър играч във финала Павлин Иванов наниза своите две от общо пет тройки, когато мачът се решаваше.

 

Накрая Рилски спортист абсолютно заслужено спечели, но победата прилягаше и на Левски в този финал. Много е вероятно двата отбора да се срещнат в битката за титлата и в плейофите, а ако предположим, че ще са в пълни състави ни чакат още такива хубави мачове. Рилски спортист ще има домакинско предимство, но ако Левски вкара в игра всичките си контузени към момента играчи трудно може да се предрече кой ще е фаворит да победи в плейофна серия. Но преди този финал да се случи своята дума ще има и отборът на Балкан.

 

За формата на турнира за Купата – Финална четворка би бил далеч по-добър вариант с оглед на това да не се товарят финалистите с по три мача за четири дни. Мисля, че е прекалено много и може да се съкрати и ще се отрази на финала отборите да бъдат в максимална форма. Четвъртфиналите може да се изиграят седмица преди Финалната четворка като домакини на мачовете при тях да бъдат отборите, класирали се сред първите четири. Все пак това ще е тяхното предимство от по-предното класиране, а и трудно ще повлияе на крайното класиране. Тема за размисъл за догодина.

 

Накрая само да спомена, че повечето национални състезатели имаха своите ключови роли, самият Росен Барчовски изяви задоволство в едно от изказванията. Иска ми се българите да имат по-сериозни роли във всичките отбори, защото така се каляват за истинските битки, които им предстоят през лятото и най-вече през есента. Би било прекрасно, ако и по-младите получат повече поле за изява, както вече клиширано го казваме - те са бъдещето на баскетбола ни. Но в същото време те трябва и да си го заслужат. 


Кликнете и харесайте фейсбук страницата на Superbasket.bg.

Play of the day