« Назад

Емил Стоилов: Българите почти с нищо не отстъпват на класните европейски играчи

Добави в Svejo
Източник: Веселин Михайлов 24/11/2021 08:34
Емил Стоилов: Българите почти с нищо не отстъпват на класните европейски играчи Николай Христов

 

 

Емил Стоилов е едно имената, които правят сериозно впечатление в българския баскетбол през последните години. Настоящият сезон се оказва доста зает за българския национал, тъй като той едновременно носи екипите на Естудиантес в Leb Oro и на Реал Каное в Leb Plata. За центъра и неговите съотборници от представителния ни тим предстои стартът на квалификациите за световното първенство в Япония, Филипините и Индонезия през 2023 година. В първия игрови прозорец съперници на „лъвовете“ са отборите на Литва и Босна и Херцеговина.

 

Емил Стоилов даде обширно интервю пред Superbasket.bg, в което говори за своя престой в Испания, за своето развитие и за старта на пресявките. Ето какво сподели той:

 

-Този сезон е доста интензивен за теб, тъй като трябва едновременно да защитаваш цветовете на Естудиантес и Реал Каное. Как гледаш ти на това предизвикателство?

 

-Това лято беше трудно от гледна точна на взимане на решения, свързани с предстоящия сезон. В крайна сметка избрах да бъда отдаден под наем в Реал Каное, за да мога да съм близо до Естудиантес и когато имат нужда от мен, да бъда с тях. До момента изглежда правилно решение, тъй като през по-голямата част от времето играя там, където искам да бъда и където е по-добре за мен. От една страна, е трудно съчетаването на два тотално различни отбора, най-вече на тактическо ниво. Сутрин трябва да бъда на едно място, с много класни играчи и екип, където заемам по-скоро второстепенна роля, докато на другото се очаква от мен да бъда лидер. 

 

-Към момента Естудиантес се намира на върха във временното класиране в Leb Oro. Как оценяваш представянето на отбора от началото на сезона?

 

-За съжаление миналата година изпаднахме от Liga Endesa за първи път в 74-годишната история на клуба и сега се борим с всички сили да се върнем там, където ни е мястото. На първо четене сме абсолютните фаворити и всички очакват от нас да доминираме във всеки мач, но Leb Oro се оказва много силно първенство, където всеки може да бие всеки. Това се вижда и от факта, че отборът, който е на последно място, ни нанесе единствената загуба за момента. Все пак ние имаме ясни цели и правим всичко възможно да ги постигнем. 

 

-В последните месеци тренираш и играеш  под ръководството на Хота Куспинера в Естудиантес, докато преди това правеше същото при Хавиер Замора? Какво научи от тях двамата досега?

 

-Хавиер Замора беше моят ментор, откакто стъпих в Испания. Той ме видя на европейското в София през 2017-та и заради него се разрешиха проблемите, които имах с предишния ми клуб, заради него съм в Естудиантес. Той е първият ми треньор в Испания и от него съм научил най-много  баскетбола, ментален контрол, поведение и т.н. Той ме взе за първи път на тренировка с мъжете и с него дебютирах в Liga Endesa. Така че той за мен е много повече от треньор. За жалост миналата година с Хавиер Замора се наложи да се разделим. Той беше заместен от Хота Куспинера, друг испански специалист, с когото се сработваме все по-добре, както се забелязва от това, че вече ми гласува много повече доверие от миналата година. 

 

 

-Твоето игрово време нарасна значително през този сезон. На какво се дължи това?

 

-Предполагам, че заради многото труд, който полагам, треньорът е взел решение, че вече може да разчита повече на мен. 

 

 

-Как оценяваш конкуренцията в Leb Oro?

 

-Както вече казах, почти всички отбори са на едно ниво и въпреки че сме с баланс 8-1, почти всички мачове, които сме спечелили, са с под 5 точки разлика. Всеки може да победи всеки. 

 

 

-Каква е разликата между Leb Oro и Leb Plata, което е третото ниво на испанския баскетбол?            

 

-Leb Plata е лига, която се използва повече за развиване на млади таланти. Leb Oro е професионална лига и всеки клуб се бори за промоцията за ACB, съответно конкуренцията е много по-голяма и играчите са по-опитни и по-добри.  

 

-Публиката се завърна в залите след известно отсъствие. Какво е усещането отново да играеш пред фенове?

 

-Усещането е невероятно. Липсата на феновете през последните близо две години се усети наистина много, особено за отбори като Естудиантес, който разполага със средна посещаемост от 8000 човека на мач. Да играеш пред толкова хора е уникално и е огромна мотивация.  

 

-Предполагам, че следиш какво се случва в българския баскетбол. Какво смяташ за нивото в НБЛ?

 

-Честно казано, не ми остава много време да следя НБЛ, но сега в националния отбор се срещам с българските играчи от първенството. Съдейки по тях, бих казал, че никак не е лошо. Имал съм привилегията да съм съотборник с много класни играчи и мога да кажа, че българите почти с нищо не отстъпват пред тях. 

 

 

-Кои отбори виждаш като претенденти за титлата?

 

-От малкото, което съм гледал, мисля, че с най-голям шанс за спечелване на титлата, е Рилски спортист.

 

 

-Всички знаем на какво ниво е баскетболът в Испания и Европа. На какво трябва да се обърне внимание в България, за да се доближим по някакъв начин до водещите европейски страни?

 

-Смятам, че генерално трябва да подобрим отношението си към баскетбола и спорта като цяло. В другите държави имат много повече спортна култура, амбиции и се стремят да постигат успехи. Като че ли при нас спортът остава на по-заден план. В крайна сметка баскетболът навсякъде е един и същ, играе се по едни и същи правила, но разликата е в изпълнението на детайлите, в желанието за развитие и страстта към играта.  

 

Leb Oro през този сезон се състезава още един национал - Константин Костадинов, който играе за Палмер Палма. Поддържате ли връзка с него?

 

-Поддържаме връзка, разбира се, но рядко. За жалост не можахме да играем един срещу друг на гостуването ни в Майорка, понеже не бях в състава, но се надявам, че на домакинството ни ще се видим. 

 

-В последните години премина през школите на Овергаз, ЦСКА и Естудиантес. Как оценяваш твоето развитие на този етап?

 

-Не обичам да говоря за себе си и не мисля, че е правилно сам да давам оценка на моето развитие. Трябва да каже някой, който разбира и може да даде обективно мнение. Все пак смятам, че навсякъде, където съм бил, съм попадал на правилните треньори, без които със сигурност нямаше да съм това, което съм. И съм благодарен на всеки един от тях. 

 

 

-Как минава един твой ден в Испания?

 

-Доста натоварен, бих казал. Обикновено имам индивидуален фитнес сутрин, след това тренировка с Естудиантес. Ако е свободна залата, оставам да стрелям около половин - един час, след това се прибирам да почивам. Вечерта тренирам с Каное в дните, в които дублирам. Свободното си време използвам предимно за учене. 

 

 

 

-Кои са треньорите, които са оказали сериозно влияние върху твоето развитие?

 

-Много са. От всеки треньор, с който съм бил, съм научил нещо. От някои повече, от други - по-малко. В ЦСКА Христо Ценов беше човекът, който оформи базата, която после да развивам и върху която да надграждам. След него, в Испания Хавиер Замора разгърна уменията ми до професионално ниво. Александър Джикич е треньор с опит от дълги години в Евролига и НБА, от който за малкото време, през което беше в Естудиантес, научих страшно много за баскетбола. 

 

-Твоето присъствие в българския баскетбол започва да се усеща все повече и повече. Как те кара да се чувстваш този факт?

 

-Чувствам се горд винаги, когато представям България, особено вече на професионално ниво. 

 

-Вече се присъедини към лагера на националния отбор в Ботевград за първия игрови прозорец от квалификациите за световното първенство. Каква е атмосферата в тима?

 

-Невероятна. Момчетата ме посрещнаха много добре, като един от тях. Въпреки малкото време, от което сме заедно, започваме да се разбираме много добре на паркета. Естествено, има още детайли за изчистване в играта, но с времето вярвам че ще сформираме много добър колектив. 

 

-След като бе част от лагера в Панагюрище през лятото, сега за втори път попадна в плановете на Росен Барчовски. Как те кара да се чувстваш това, че отново ти гласува доверие?

 

-Страхотно е чувството, защото означава, че съм тренирал добре през лятото в Панагюрище и се представям по същия начин през сезона. 

 

 

 

-Първите съперници на България в пресявките ще бъдат тимовете на Литва и Босна и Херцеговина, а в група F се намира и съставът на Чехия. Твоето мнение за тези отбори и какви са нашите шансове за излизане от тази група?

 

-Литва несъмнено е фаворит, защото е една от най-баскетболните страни в света и Европа, а Чехия и Босна също имат играчи на много високо ниво. Шансовете винаги ги има, но със сигурност няма да е лесно. 

 

-Дава ли допълнителна увереност това, че вече се класирахме за Евробаскет 2022?

 

-Увереност да, но не и успокоение. Класирането е голямо постижение, но работата ни не свършва дотам. Важно е как ще се представим на самия Евробаскет срещу някои от най-добрите държави в баскетбола. 

 

-Къде искаш да се видиш след 5 години?

 

-Разбира се, мечтата ми е да играя на най-високо ниво. Това е Евролигата и НБА. Все още това са много далечни мечти и единственият шанс да се доближат е свързан с много работа, здраве и късмет.  

 

СНИМКИ: НИКОЛАЙ ХРИСТОВ и БФБ

Кликнете и харесайте фейсбук страницата на Superbasket.bg.

Play of the day