« Назад

Сезонът на промените

Добави в Svejo
От Кремена Младенова 12/03/2015 08:31
Сезонът на промените снимка: lap.bg, архив

В последните дни в българския баскетбол е интересно. И не толкова на терена, колкото извън него. Турнирът за Купата сякаш пусна духа от бутилката. В Лукойл Академик реагираха с драстични мерки след провала в Плевен и първо падна главата на старши треньора Йовица Арсич.

 

Дни по-късно от Лукойл дадоха ясен знак, че са готови за по-дълбоки промени от поредната треньорска рокада. След повече от 10 години като спортен директор на клуба Сашо Везенков стаде поста. С нелеката задача да върне Лукойл Академик на правия път се зае легендата на клуба Тодор Стойков. И под „прав път“, като поставена цел, разбираме не просто шапионската титла, а изграждането на един стабилен тим със силни български и качествени чуждестранни играчи.

 

Истината е, че връчването на юздите на отбора в ръцете на Тодор Стойков бе логичен ход на президента на клуба Валентин Златев в търсенето на някаква реално промяна. Защото бе видно, че в последните години отборът отстъпва от позициите си у нас и на международната сцена. Неоспоримо е името, което тимът изгради в Европа през годините, а представянето в най-непретенциозния турнир на Стария континент – Еврочалъндж през настоящия сезон бе меко казано незадоволително.

 

С първото си важно решение дългогодишният капитан на Лукойл изненада мнозина. Стойков избра да се довери на доскорошния асистент на Тити Папазов в Левски Тони Дечев и да му предложи треньорския пост. Дали рискът си е заслужавал и от двете страни, само времето ще покаже.

 

Напускането на „сините“ от Тони Дечев в този момент, нямаше как да не предизвика сериозен отзвук. Ситуацията в Левски вече е до болка позната и изглежда шампионите ще доиграят сезона с надеждата съдбата да им е подготвила по-добри дни в бъдеще.

А тези, които клатят осъдително глава за решението на Тони Дечев да поеме в посока доскорошния голям съперник на „сините“, по добре да си спомнят, че в спорта и за емоциите, и за сантиметните си има граници.

 

Като символичен реванш за напускането на Дечев, Левски записа втората си победа в Адриатическата лига. Дори да го наречете „след дъжд качулка“, този успех за „сините“ е много повече от просто победа. Обичаме да казваме, че този или онзи заслужава повече победата, но колкото и да е субективно, заради всичко случило се с Левски в последните месеци, точно тези момчета заслужаваха успеха.

 

Да, българският шампион няма да остави кой знае какви позитивни впечатления с участието си в престижната регионална надпревара, но със сигурност си е спечелил уважение с поведението си, от онези, направили си труда да разберат през какво мина клубът от лятото насам.

 

Връщайки се към турнира за Купата на България трябва да се отбележи и абсолютно недопустимия начин, по който ръководсвото на федерация действа с Георги Младенов. Да решат кой ще е национален треньор е неоспоримо право на ръководните органи на централата ни, но защо трябваше Георги Младенов да разбира от медиите, че вече не е начело на България?

 

Но това е само поредният въпрос с неясен отговор. Като този, има ли въобще ясна идея кой да е следващият национален треньор и дори този за все още неизбраните национални селекционери при подрастващите...

 


Play of the day