« Назад

Галин Стоянов-Патрика: (Не)възможните разлики и прилики между Царевец и Версай

Добави в Svejo
От Галин Стоянов-Патрика 21/10/2014 16:20
Галин Стоянов-Патрика: (Не)възможните разлики и прилики между Царевец и Версай Галин Стоянов-Патрика

Ще пиша малко за разликата между случващото се тук във Франция като организация по нива и лиги, на който му е интересно да има идея за какво става въпрос. Не претендирам да съм запознат напълно и в подробности, но ще споделя научената информация за престоя си за две години.

Верятно Деси Ангелова или Полина Цекова са много по-навътре кое как е, но аз съм такъв, че като пиша за нещо ми се иска хората да имат идея за пълната картина, а не някакви откъслечни впечатления, все едно съм си водил бележки във влака.

Започнах третата си година във Франция, работя в клуб "Поасоне"(USPoinconnet) с предимно женски профил. Поасоне е южно предградие на град Шатору(Chateauroux) на 7 км от център до център, но реално преливащи се едно в друго. Така в Поасоне се намира женския профил на баскетбола, а в Шатору е мъжкия такъв. Женският представителен отбор играе в Н2, което е четвърта дивизия, а мъжкия - в Н3. Но нека тези четвърти и пети дивизии не заблуждават никого, бюджетите за заплати в тези полупрофесионални клубове са сравними с вторите и в най-лошия случай третите лиги на другите силни европейски лиги. Конкретен пример с нашия отбор е, че за този сезон, общата сума която нашите състезателки ще получат възлиза на над 140 000 евро за 9-10 месеца, като тук в тези лиги, отбора има по 10 човека, а не 12. Естествено това не са парите, които клуба ще извади от бюджета си, те са около 60 000 евро. Това е така поради разликата в метода на финансирането и помощта от страна на общините и държавата.

Методите и възможностите за договори за насърчаване на борбата с младежката безработица, няколко други възможни договорни отношения, които помагат на една фирма да назначи един работник, спомагат изключително за осъществяването на този модел. Често наемането на работник(баскетболистка) с първи трудов договор и на възраст под 26 години на 35 часова работна седмица(пълна) дава възможност фирмата да получи обратно огромна част от заплатата, която плаща. Има няколко подобни договори, които облекчават бюджетите с много.

Не са рядкост в Н2 заплати за добрите състезателки в размер на 1200-1400 евро чисто(някои вземат и допълнително под формата на премии, които могат да са до 5 пъти по 119 евро за един месец, без данъци върху тях, това е напълно официално), след данъците, а знаем че във Франция социалната система е една от най-благоприятните, така че за поддръжката на тази система отиват точно тези данъци. Повечето състезателки не просто играят тук, те осъзнават за около една-две години, че дали вземайки поданство или не, това е една държава, която не оставя населението на произвола на съдбата, така че особено идващите от източния блок, откриват една чудесна обстановка за продължаване на живота си след баскетбола. Така всички освен, че се състезават, се и опитват да подредят пъзела за момента, в който ще спрат да играят.

Да се върнем на организацията:
Държавата и общината играе голяма роля в помагането на спортните клубове и участието им в първенствата. Броят на лигите и отборите тук е огромен. Така вместо множеството аматьорски лиги в България, които се издържат абсолютно с лични пари, тук пак лигите уж са "аматьорски", но под шапката на Федерацията, издържани от клубовете си и функционират под пълна пара.
1.Про А (ЛФБ при жените)
2.Про Б (Лийг 2 при жените)
3.Национал I - 2 конференции по около 12 отбора,
4.Национал II - 4 конференции по около 12 отбора
5.Национал III - 8 конференции при жените,12 при мъжете
6.Пре Национал( Pre Nat) - мисля че са 16 конференции по 12 отбора.
7.Промосионал(PRF) - сигурно са и те 16 конференции по 12 отбора
8.Няколко различни нива - Екселанс Д1, Д2, Пре регионал по 10-ина отбори в доста конференции,понеже е на наистина регионален принцип.

Сметката е ясна, огромен брой хора, занимаващи се с баскетбол. Всеки на всяка възраст и на всякакво ниво, ако желае има къде да играе.

В началото всеки състезател си плаща за лиценза между 70-120 евро, как се разпределят тези пари, нямам идея, но оттам нататък клуба си знае защо го прави, колко получава като помощ от община и спортен комитет. В зависимост от това дали е възможно, се предлагат пари на някои състезателки или на повечето, спрямо нивото. Чрез споменатите по-горе договори, реално пък държавата помага на клубовете. Така за всяко ниво си има начини и способи да се издържа един отбор и да предлага възможността на хората да се занимават с любимия спорт. Така в най-долните дивизии, често се срещат хора на над 35, дори и около 45 години, които никога не са били на ниво, но обожават играта и я практикуват,защото има как, има начин, има организация.

Ясно ми е какво ще каже всеки, няма пари, няма закон за спорта, но аз нямам нито намерение нито желание да коментирам това. Просто споделям видяното тук. Вярвам, че когато има намерение и желание, нещата са възможни, но и виждам как в една явно по-богата държава от България, всичко това е абсолютно неосъществимо без участие на община и държава. Така, че ако искаме децата, ставайки мъже и жени да продължават да практикуват спорта, който обичат, независимо на кое ниво, трябва някой от властимащите да се замисли може ли или не да се направи нещо, че 25 години сме в изчаквателна позиция.


Аз твърдо вярвам, че има момчета и момичета, които вместо в автономни аматьорски лиги, биха се състезавали в нещо единно, даващо възможности за качване в по-горно ниво, изобщо участие в нещо, имащо по-представителен характер. Сигурно ще има противници на това мнение, хора които организират такива лиги днес, които печелят нещо вероятно от нагърбването си с такава организация. Вероятно. Но същите тези хора може да получават добри пари за същата работа, но под шапката на Федерацията. Сега сигурно ще каже някой, че Федерацията не върши нищо и точно затова тези лиги са автономни. Сигурно. Но не е ли по-добре нещата да са единни и адекватни, а и защо трябва да си "подчинен", а не един вид "партньор"? Не да назначим "наши хора", а такива, които се справят и го правят към момента? Много въпроси, със сигурност недостатъчно пари или партньорство от страна на държава и община. Това е сигурно.

Ако някой е останал с впечатлението, че искам да обидя някой или да кажа, че друг не си върши работата, то той чете както Дявола чете евангелието. Ни най-малко...

Дано ви е интересно написаното от мен, следващите пъти ще бъде по-увлекателно и с по-баскетболни истории, но за уводна статия смятам, че е нужно да се даде информация, кое и как работи тук, като ниво, като взаимодействие между елементите в организацията на баскетбола, а ако щете и като бюджети, заплати и финансиране. И реално какво можем да откраднем ние в България за да се подобрят някои неща, макар че смятам, че ние сме го имали, но сме го позабравили.

Play of the day