« Назад

Пламен Алексиев: Когато аз бях юноша, влизахме по четирима на моята възраст в мъжкия отбор

Добави в Svejo
Източник: в-к "Народно дело Седмицата" 03/12/2018 17:17
Пламен Алексиев: Когато аз бях юноша, влизахме по четирима на моята възраст в мъжкия отбор basketball.bg

 

Баскетболистът на Черно море Тича Пламен Алексиев е щастлив, че отново може да практикува професията си. Гардът се възстановяваше от тежка операция на ахилеса, който скъса преди старта на сезон 2017/2018. Той премина през дълъг период, в който бе далеч от игрището, но вече отново е с оранжевата топка в ръка и има участие в два мача зад гърба си през ноември.

 

Имам голямо желание за игра, но явно ще трябва да мине известно време да си върна напълно игровия ритъм. След подобно продължително отсъствие от терена се губят някои неща. Участвах в два мача. Първият бе доста нервен, тъй като съперник ни бе силен отбор в лицето на Балкан. Във втория пък се изправихме срещу Берое, а знаете, че преди време играх в тима от Стара Загора и чувството бе по-различно за мен”, каза за “Народно дело Седмицата” Пламен.

 

Той отсъства от терените точно 422 дни и призна, че е можел и по-бързо да се завърне от операцията, но не е зависело от него. “Възстановяването се удължи по ред причини. Можеха и по-бързо да се развият нещата, но просто в клубовете в България може би нещата не са толкова уредени около този процес. Сякаш клубът не е толкова заинтересован да се оправиш възможно най-бързо и да се върнеш. Трябва едва ли не сам да се оправяш”, сподели с болка опитният състезател.

 

Той призна, че самите мачове не са му толкова трудни, колкото тренировъчният процес през седмицата. Лека-полека започвам да навлизам в някакъв игрови ритъм. По-тежко е на тренировките, които са цяла седмица. Там е по-якото натоварване. А и знаете, че варненските зали не са най-хубавите места за спорт. Хубавото е, че напоследък тренираме на по-топло, температурите стигат до 17-18 градуса. Като цяло се чувствам добре. Обаждат се някои болежки, но не са свързани с ахилеса, а с други травми. Ако ви кажа, че докато играя няма страх за оперираното място, ще излъжа. За съжаление не е възстановен напълно обемът, особено в прасеца. Все пак ме увериха, че с времето това ще се оправи”, разкри още Пламен.

 

Това не е първата тежка контузия на баскетболиста. Преди време той имаше проблем с петата и се наложи да му бъде изрязана кост. “Честно казано, тогава нещата минаха много по-бързо и се възстанових за доста по-кратък период. Това с ахилеса е най-сериозната ми и тежка контузия досега. Как го изживях? Чисто психически беше доста тежичко от гледна точка на това, че искаш да се случат по-бързо нещата, но не зависи всичко от теб. Коства ми много нерви и голямо търпение. На всеки му се играе, обаче нещата не се получават точно както ги мислиш. Вярвах, че ще вляза още в края на миналия сезон, но се оказа, че няма да се получат нещата. Дойде и лятото и завръщането ми пак се отложи. За радост, вече съм отново на игрището и лошото е зад гърба ми. Остава ми да си върна отново игровия ритъм”, увери Алексиев.

 


 

През тази година Черно море Тича разчита на почти изцяло млад отбор с 8 голобради момчета от школата. “Бил съм в такава ситуация и преди. При Любо Минчев например по-опитните бяхме аз и Жоро Давидов. Тогава нивото беше може би малко по-високо, явно поколенията са такива. Целта пред тези момчета е да натрупат игрови опит при мъжете и да израстнат. Няма да им е лесно и ще мине известно време. От тях зависи как ще протече развитието им тази година. Сред тях има баскетболисти, които са в националните отбори, и играят доста силно в тяхната възраст. Проблемът е, че като влезеш в мъжете е съвсем друго. Колкото до Галин Стоянов-Патрика, който сега ни е треньор – познаваме се отлично с него. Той дълги години работеше в школи, но вече има сериозен опит и при големите. Във Франция тренираше жени, а след това мина и през Рилски спортист, където бе помощник на Удо (бел.а. Людмил Хаджисотиров) в мъжкия отбор. Тренировките му са много интересни, с доста мислене за баскетбол от гледна точка на това, че не се следват старите приоритети, а се налага по-нов баскетбол, вкарва новите тенденции, с които се развива тази игра. Надявам се, че ще могат да ги проумеят момчетата, защото те са учени на малко по-друг тип баскетбол. Не знам кои са им били треньорите, а и в националните отбори сигурно се работи по различен начин. В много европейски клубове работят с млади играчи, искат да ги развиват и това е пътят. За съжаление, настоящата ситуация в клуба ни не е много розова, но това не зависи от нас. Цяло лято се опитваме да намерим пари за мъжкия отбор, но удряме на камък. Дано се намерят повече спонсори, за да могат тези момчета да мислят само за баскетболното си развитие и в един момент да са добре обезпечени финансово и да си вадят хляба с тази професия. В момента те са осем човека. Когато аз бях юноша, влизахме по трима-четирима на моята възраст в мъжкия отбор. Бяхме между класни играчи, имахме възможност да ги гледаме, да попиваме от тях и така по-лесно се развивахме. Сега е малко по-различно”, коментира Пламен Алексиев

 

5-годишният му син също започна да тренира

 

Крушата не пада по-далеч от дървото. Тази поговорка важи за Пламен Алексиев, чийто син носи същото име. Малчуганът тръгна по стъпките на баща си. Той вече тренира баскетбол в Черно море Тича. Записан е при 7-годишните, а гаранция, че му предстои добро бъдеще е името на треньора му – Спас Натов, който работи страхотно с подрастващите.

 

Има голямо желание. В началото не му беше много интересно като гледахме баскетбол заедно, но вече се заглежда сериозно. Особено покрай другите деца. Малките са като гъби – много са попивателни”, каза Алексиев. Малчуганът е третият с името Пламен в рода, тъй като и дядо му носи същото име.


Кликнете и харесайте фейсбук страницата на Superbasket.bg.

Play of the day