« Назад

А помните ли ′Червените ангели′?

Добави в Svejo
От Кремена Младенова 25/04/2016 13:02
А помните ли ′Червените ангели′? (сн. twitter na FCB)

Ще започна леко от далече. Всъщност не чак толкова.

Когато, за да си сигурен, че ще имаш място в ′Универсиада′ се ходеше поне час по-рано, а от баскетболните мачове се интересуваше доста по-широк кръг от днешните ′обичайни заподозрени′ - приятели, роднини, бивши баскетболисти и журналисти.

Е, да, мина доста време, но някои неща си заслужаваха! Левски, Лукойл Академик, Черно море, Ямбол в силните им години. Мачове като тези с Фенербахче, Реал Мадрид, Арис, Канту или Динамо Москва...

Ами ′Червените ангели′? Помните ли женския баскетболен отбор на ЦСКА?  Е, от тогава по-масови вълнения за женски баскетбол не е имало...

И така: В българския баскетбол истинската спортна емоция все повече намалява. Интересът се покачва малко по-рязко я заради съмнения за уреждане на мачове и залози, я заради поредния гаф на федерацията. Защото да уволниш национален треньор, който от горе на всичко е една от легендите на този спорт у нас, без първо да съобщиш на него или да обявиш за национален селекционер човек, който не е подписал договор са си гафове и то големи. За несъбирането на мъжкия национален отбор даже не ми се започва...

Затова малките крачки, които правят българските баскетболисти имат значение! Имат значение усилията на Иван Лилов, Павел Маринов, на Александър Янев или Чавдар Костов в чужбина.

И тези на Александър Везенков разбра се, защото с Барселона нивото просто е коренно различно...

Да, да, наясно съм с надигащия се хор от реплики как българският баскетбол не е допринесъл особено и т.н.          

И така да е, има значение само, че в поредното баскетболно ′Ел Класико′ този сезон на терена се изявява и българин!

В неделния следобед в най-силното клубно първенство по баскетбол в Европа се чува и българско име. И няма как да не се зарадва човек, да не му стане приятно в Испания, на такова ниво, да се коментира играта на един българин, да се разчита на него и хората да се вълнуват от изявите му.
    
Далеч съм от мисълта, че това е достатъчно, че е показателно или обещаващо за баскетбола ни като цяло. До тук единственото сигурно е, че Александър Везенков следва пътя, който избра и за който се е преборил да получи шанс да върви. И му е достатъчно трудно.

И там някъде, заради всичко, което го свързва с България идват и ползите за България. На първо време дори заради това, че присъствието му в Барселона доведе до излъчването и на испанското първенство, и на Евролигата в родния телевизионен ефир.

За националния тим е рано да говорим. А и там нещата никога няма да зависят от един играч, ако няма отбор.

Интересът към Александър Везенков и в България засега е по-скоро сигнал, че още има надежда един ден зала ′Универсиада′ пак да се напълни истински за баскетболен мач. Да се напълни с хора, които искат да се порадват на хубава игра на български отбор и са дошли заради баскетбола и баскетболистите, които ще видят в действие.

Дали е възможно, не се наемам да прогнозирам...

*Заглавието е избрано напълно съзнателно с цел да провокира читателите.

Кликнете и харесайте фейсбук страницата на Superbasket.bg.

Play of the day