« Назад

Надежда има, нужни са драстични промени

Добави в Svejo
От Валентин Ангелов 23/02/2016 17:15
Надежда има, нужни са драстични промени Botevgrad.com

Завърши поредното издание за Купата на България. Да се опитаме да сумираме накратко турнира, а в същото време и да обрисуваме с думи и впечатления какво се случва в баскетбола ни.

ИГРАТА

Игра се сравнително добър за нашите стандарти баскетбол, мачовете бяха оспорвани и що годе задоволиха. Българският баскетболен фен свали доста много бариерата и вече е доволен и на по-посредствени изпълнения. Отдавна се примирихме, че качеството на играта у нас е далеч от това, което се играе и по средно добрите баскетболни терени в Европа. Добро или лошо, трябва да се аплодират усилията на треньори и играчи да доставят някакво удоволствие на феновете. Баскетболът у нас няма право да губи повече такива. Фенската маса на тази игра намаля до минимум и трябва да се направи всичко възможно да се задържи всеки един от тези зрители, които все още идват в залите.

РИЛЕЦО

Нов носител на трофея. Абсолютно заслужено той замина за Самоков, за труда на всички в клуба от години насам и най-вече за благодарност на президента му Петър Георгиев, който даде маса пари за издръжката на клуба в последните 20 и повече лета. Всяка година нови играчи идват в клуба, но този път като че ли случиха много на изпълнители и най-вече успяха да ги обиграят в едно цяло точно за турнира за Купата. С малко повече късмет, със сърцата игра и доза подценяване от съперника на самия финал, гарнирано с класата на Франк Търнър и нещата се случиха. Голямо браво за Рилски спортист, усилията на клуба да спечели трофей у нас най-накрая се изплатиха.

ЛУКОЙЛ СРЕЩУ ОСТАНАЛИТЕ

Всеки един шампионат у нас от вече повече от десетина години се превърна в битка на десетина отбори срещу хегемонията на Лукойл Академик. Разликата в бюджетите и съответно качеството на селекция е огромно, което на практика обединява шансовете на всички останали съперници на отбора от Правец в рамките на едни 5 или максимум 10 процента. Но къде с малко късмет, къде с подценяване от тяхна страна се случват и чудеса, като това на Рилски спортист тази година, онова на Черно море от миналата, както и открадната титла от страна на Левски преди две години. Този сезон не е по-различен, Лукойл Академик събра почти всички най-добри български играчи преди началото му, взе и Христо Захариев буквално преди турнира за Купата, а освен тях маса добри чужденци за пореден път дадоха дълбочина на ростера. Като прибавим и привличането на един от най-добрите български треньори Тони Дечев още от миналата година, това общо взето запълни тези близо 90-95 % гарантиране на титли за клуба за пореден сезон. Оказа се...недостатъчно.

Отборът прескочи първия трап в третия по сила турнир в Европа, в който имената на повечето отбори са странни, неизвестни и непознати на обикновения баскетболен фен. Отмина времето, когато Лукойл играеше срещу колоси като Реал Мадрид, Армани, Канту, Цървена звезда, Алба Берлин, Динамо Москва и Арис и зала Универсиада се пръскаше по шевовете. Сега смисълът на участие срещу посредствени европейски отбори е под въпрос, още повече спечелване на купа дори и в такива треторазрядни издания на Стария континент е просто един мираж. А като ти откраднат и Купата на България на домашна сцена започваш да си задаваш въпроса кому е нужно да се харчат толкова много средства.

БАЛКАНСКИ НРАВИ

Колко жалко, че битката за кметското място в Ботевград се пренесе и на баскетболния терен. Въпреки, че новия кмет отдавна бе избран и още повече баскетболен човек зае това място в града. Реваншизмът на стария кмет и придворните около него на практика доведоха до такива сътресения и то точно преди турнира, че те се отразиха пагубно на отбора. Сега сигурно самодоволно старите собственици се радват на неуспеха, но на практика загубиха най-важните хора в Ботевград, а именно техните фенове. Дали е имало бойкот на самите играчи на Балкан, селектирани от бившия треньор не променя нещата. Местните фенове дойдоха в залата с огромна кошница, но не я напълниха и останаха разочаровани. Сега оставката на треньора създава допълнителни въпросителни около това доколко коректно играха състезателите на Балкан в края на мача с Лукойл и в срещата за третото място на този турнир.

БЪЛГАРИ СРЕЩУ ЧУЖДЕНЦИ

Знам, знам, знам. Всички треньори и ръководители мразят тази тема, за тях е без значение кой играе, особено ако имаш 4-5 чужденци и с тях се опитваш да се бориш за купи и трофеи. Защото, на практика за да имаш някакъв и минимален шанс да се бориш срещу Лукойл от десетина години насам е нужно да имаш значителен брой чужди състезатели. Преди време Тити Папазов нарече Лукойл Академик оазис за българския баскетбол. Без да омаловажавам успехите на клуба през последното десетилетие, оказа се, че той е един вирус за цялостното развитие на баскетбола в България. Смениха се стотици чужденци за това време, а школата не произведе почти нищо за този период. От друга страна за да бъдат в известна степен конкурентно способни клубовете у нас задгърбиха развитието на българското за привличане на всякакъв род чужденци. Така на практика българите във всички отбори през последните години играеха второстепенна роля, а това се отрази и на нивото на националния отбор. Интереса в залите спадна значително след като Лукойл Академик на практика обезмислисха всякакъв вид състезания. Но все пак от този сезон се появи и светъл лъч надежда.

НАДЕЖДАТА

Надежда, която си пролича много силно на този турнир в Ботевград. Беше истинско удоволствие да видиш нови имена, български имена като момчетата от Варна, от Левски, от Ямбол, от Плевен, които показаха, че могат да играят баскетбол срещу скъпоплатени чужденци. искаше ми да видя повече в игра Милов, Бързаков и Дарин Иванов. С цялото си уважение към Росен Барчовски и постигнатия от него голям успех, винаги може да се намери време поне по няколко минути във вързан мач и за тези момчета. С други думи Рилски спортист заслужиха купата, но налагането на тези млади състезатели в различните отбори на практика са истинските победители в този турнир.

ПРАВИЛНИКА

Управителният съвет на БФБ трябва да се събере и да обмисли сериозно наредбата си относно броя на чужденците в съставите. Не виждам никакво основание да не се намали драстично броя на чужденците в отборите. Не искам да давам никаква бройка за пример, но лимитирането на чужденците ще помогне значително за развитието на българските играчи, а това неминуемо ще помогне и за развитието на българският национален отбор след време. Няма да стане веднага, но това е един от начините. И Лукойл ще са съгласни на това, повярвайте. Защото пак ще си позволят да имат най-добрите българи в състава и едва ли ще им попречи значителено някой да бъдат шампиони на страната. И без това участието им в Европа е символично в последните години. Ще имат по-малък бюджет и ще вложат повече в школата си. А и на 100 % интересът в залите ще нарасне, защото феновете ще се радват много повече на българските състезатели, отколкото на чуждите.

Намаляването на броя на чужденците ДРАСТИЧНО ще е само в плюс на баскетбола ни като цяло и трябва да се обмисли много добре от федерацията. Нужни са промени, и то спешни, българските клубове трябва да влагат средствата си в подрастващите и развитието на българските играчи, а не в скъпоплатени чужденци. Които, оказа се не гарантират титли, нито пък пробив в Европа. Не е ли срамно България да не играе на Евробаскет, когато там бройката вече е 24.

Кликнете и харесайте фейсбук страницата на Superbasket.bg.

Play of the day