« Назад

Галин Стоянов-Патрика за френската баскетболна система и има ли пукнатини в нея

Добави в Svejo
От Галин Стоянов-Патрика 29/01/2016 17:30
Галин Стоянов-Патрика за френската баскетболна система и има ли пукнатини в нея

Здравейте отново!

 

При нас във Франция вече измина първият полусезон и изиграхме вече два мача от втория. От началото на шампионата сме първи в класирането и имаме две загуби като гости с по една точка от третия и четвъртия в класирането, които към момента се очертават като откровено домакински отбори.

 

Ще наравя комплимент на българските съдии като кажа, че са по-адекватни от тези тук. Естествено не забравяме, че лигата, в която играем тук не е Про А, но определено наличието на чуждестранни национални състезателки по отборите и такива, играли допреди година-две в Про А и Про Б, вдига нивото доста.

 

Към момента съм видял две наши загуби с откровено „любопитно” съдийство, както и две такива на нашия пряк конкурент за първото място, именно срещу тези два отбора, които споменах. Първата ни загуба завърши с наша атака на пробив, когато не бе отсъдено нищо, но след мача съдията, в чиято зона явно бяха извършени достатъчно интервенции за отсъждане на фаул, дойде и се извини на момичето, което проби и не вкара , че не е отсъдил фаул... В другата ни загуба при атака 30 секунди преди края, при една точка за противниците, едното момиче получи прехвърлящ пас и бе за миг сама, след което две състезателки скочиха върху нея при атаката и я събориха, при което не последва сигнал. Нашият пряк конкурент загуби от единия отбор, след като игра с 4 човека последните 3 минути на продължението, а в другата си загуба противниковият отбор е изпълнил над 30 наказателни удара за сметка на 8 за тях. И двата отбора играят агресивна защита с капани на цяло и половин игрище.

 

Споделям това, за да се види колко е различно да играеш в такива лиги, как на това ниво се сблъскваш и с играчи на около 30 години, играли до преди година-две в професионалните лиги, с чужденки , които са не само младежки, че и понякога женски национални състезателки към момента, изобщо огромни несъответствия има понякога. Аз имам момиче, което игра през септември 2015-а за вицешампиона на Африка – Камерун, която ще участва отново в националния отбор на Камерун в квалификациите за Олимпийските Игри в Рио 2016 и има шанс да се класират.

 

Всичко това в дивизия Национал 2 е малко странно. Истината е, че има отбори с такива бюджети, на които биха завидели българските отбори, без да преувеличавам. Има отбори с бюджет за заплати на състезателите и треньора от над 180 000 евро. Включваме и апартаменти, и сметки за ток и вода. Но това си е сериозен бюджет за 10 състезателки - толкова могат да бъдат в тимовия лист, толкова са и по принцип.

 

Ние имахме проблеми през целия първи полусезон със състава. Първо имах две състезателки, които играха на първенството на Африка и пристигнаха за третия и четвъртия мач, изморени физически и психически. Дадохме им по 10 дни почивка, та докато влязат в ритъм дойде Нова Година. Имахме няколко нелепи, но сериозни контузии в мачовете - в глезените, коленете, кръстта и едва завършихме последните 3 мача. Имах по 2 - 3 без контузии.

 

С оглед на всичко това, класирането ни е повече от впечатляващо. Спасява ни фактът, че селектирахме повече момичета , които са боеспособни. Ако бяхме като повечето отбори, да имаме само по 6-7 наистина силни, то всяка контузия щеше да е пагубна за класирането ни.

 

Това от друга страна дава на състезателките в другите отбори самочувствие, защото всяка си знае, че ще играе по 30 минути. При нас се получава този проблем, че искат изява и дори и да бием, ако не са играли добре – не се чувстват добре.

За мен естествено не е възможно да използвам всички по много, няма как.

 

Лошото, което наблюдавам тук е наличието на състезателки с много голям потенциал и талант, но с неясна представа за играта като цяло. Много от тях смятат, че играейки в Национал 2 или 1 ще просперират, за да заиграят в горните лиги. Всъщност на около 22-25 години единственият начин да заиграеш в по-горна дивизия е да се качиш с отбора си там. Отборите от горните дивизии привличат само доказани или много млади и обещаващи състезателки, но тук млади са на 16-17 години, не на 22.

 

Има толкова много центрове/школи, че те ежегодно бълват кадри, така че на 22 години начинът да привлечеш внимание е да доминираш много в твоята дивизия. Това, рабира се, би било възможно, ако ти се тренира здраво и се опитваш да осъзнаваш изобщо как се въртят зъбните колеленца в играта.

 

За жалост тук здравият труд е малко познат, понеже животът е сравнително по-лесен, а и хората се задоволяват с това, което имат, което същност не е никак малко. Обаче, за да се направят големите крачки нагоре се изисква много работа и лишения, неща, които по принцип не са често срещани, освен в най-високото ниво на спорта.

Къде се корени проблемът – до 14-годишни всички баскетболистки са си по родните места, често в по-малки клубове с треньори-ентусиасти, понякога родители, в начална възраст за обучение, както и за съжаление с 2-3 тренировки седмично по час и половина, където сериозността и взискателността почти отсъстват. За радост на французите, населението им е огромно, имат много голямо расово разнообразие и все някой и някъде попада в клуб с по-адекватни треньори и впоследствие, когато големите клубове започват да привличат 14-годишните в технте школи се получава добър резултат.

Къде е пробивът в системата – многото качествени и талантливи, попаднали не там където трябва, когато трябва или попаднали прекалено късно. Най-често в нашите дивизии се срещат точно такива 20-25-годишни. Изключвам чужденки, преминали през младежки национални отбори и застаряващите вече състезателки, играли на по-високо ниво. Говоря за тези, които трябва да се напънат и да се развият. Макар, че са осакатени баскетболно като по-малки. Талантливи, недонаучени, недошлифовани, такива, които са попаднали за по година-две в тези школи на големите клубове, но бързо са отпаднали след това, защото нещо им е липсвало. Обучение, разбиране за играта, реална перспектива за голяма крачка нагоре. Те, разбира се, това няма как да го осъзнаят и смятат, че Национал 2 и 1 са само спирки към тяхната голяма кариера, която ги чака, ама с не толкова много тренировки, докато стигнат там.

 

Само за пример ще кажа, че имам състезателка на 23 години, 188 см, с много дълги ръце, биеща по два чадъра на мач, само благодарение на това, играеща на позиция 4 с много добър шут от тройката, която просто трябва да подобри физиката си. Да видим дали ще го направи. Колко такива имаме в България? А тази е една от многото. Тя играе в Национал 2, но ако беше българка сигурно щяхме да я направим национална състезателка.

 

Очаквайте в понеделник, 1-и февруари и втората част от коментара на Галин Стоянов и какъв паралел прави с България.


Кликнете и харесайте фейсбук страницата на Superbasket.bg.

Play of the day