« Назад

Радостин Димитров: С много труд мечтите стават реалност

Добави в Svejo
От Радостин Димитров 23/02/2015 07:54
Радостин Димитров: С много труд мечтите стават реалност Радостин Димитров и Георги Димитров

Аз съм Радостин Димитров. Баскетболът е това, което ме удовлетворява и ме кара да се чувствам пълноценно от както бях на единадесет годишна възраст до този момент. Първите четири години от баскетболното ми развитие бяха в школата на Лукойл Академик, където изключително благодарен съм на треньорите Христо Ценов и Людмил Хаджисотиров. Освен на баскетболни умения, те ме научиха и на твърд характер.

След четвъртата ми година се трансферирах в Овергаз, след това и една година в клубът, организиран от Янко Янчев "Академик 17". След Академик 17 благодарение на Станислава Станкова и Про Футуро спортс осъществих една от мечтите ми от много ранна възраст, а именно да продължа баскетболното си развитие и образование в Щатите. В момента се намирам в Рединг, Калифорния, където се насочих именно заради моя бивш и настоящ съотборник, и добър приятел Георги Димитров, който замина една година преди мен.

Интересното е, че за първи път аз го заведох в залат,а когато бяхме малки и от тогава станахме много близки приятели. Сега и двамата учим в Liberty Christian High School. Първите няколко месеца адаптацията беше трудна за мен. Хубавото е, че бяхме двамата, за да се подкрепяме. В момента сме номер 2 в нашата дивизия. Подготвяме се здраво за плейофи следващата седмица. Живеем заедно с още две момчета от Сърбия, които също като нас са дошли да осъществят мечтите си. Отборът ни е изключително сплотен и залата се пълни на всеки наш мач. И четиримата заемаме ключови роли в отбора.

 

В баскетбола тук се използват доста повече комбинации, имаме определена комбинация за почти всяка ситуация, в зависимост от противника. Срещу по-сериозните опоненти винаги целия отбор се събираме и правим анализ на играта им. Винаги, когато играем с тим който има определен лидер, треньорът възлага на мен да го пресирам по цял мач.

 

Тренираме по 4 пъти в седмицата, след училище. Хубавото е, че ние живеем в кампуса на училището и имаме достатъп до залата по всяко време на денонощието. Има случаи, в които през някои уикенди се връщаме от залата в 2-3 през нощта. Впечатлен съм от организацията на отбора. Всички играчи получаваме отборни анцузи, тениски, блузи и кецове. Също така има хора, които идват, за да гледат отбора на гостуващи мачове като пътуват по 3-4 часа, без да имат някаква връзка с някои от съотборниците ми или с училището.

 

Тук не само баскетболът, а като цяло спортът е традиция. Тренерът ни води на сплотяващи отбора почивки за по няколко дни в околните планини. Отдаде ми се възможност да видя и океана, което ще ми остане един добър спомен.

Искам да посъветвам всички млади баскетболисти да следват мечтите си и ако се трудят достатъчно, те ще станат реалност.

Play of the day