« Назад

Сезонът в първа дивизия на NCAA

Добави в Svejo
От Борис Бракалов 12/01/2015 10:31
Сезонът в първа дивизия на NCAA

В днешната статия ще Ви обясня системата на провеждане на баскетболното първенство в американските университети и по-специално в NCAA Division I, макар че тя важи в огромна степен и за всички останали дивизии.

Надявам се да успея да изясня как се изиграва баскетболния сезон, защото той няма нищо общо с организацията в България и Европа. Но ако ви е малко неясно, дори и след като прочетете обясненията ми, не се притеснявайте. На американците им е също толкова трудно да разберат нашата система. Много пъти съм се опитвал да опиша на приятели и съотборници как тук имаме клубни отбори, които имат юношески/девически състави и как спортните клубове не са свързани с училищата така, както е в САЩ. Те се мъчеха да си го представят, правейки асоциация с техните клубове за ученици - AAU, но определено им беше странно и не съм сигурен, че напълно разбираха в крайна сметка как стоят нещата в Европа. Е, сега ще направя обратния опит - да обясня на вас как работи тяхното първенство.

В NCAA дивизия 1 в момента има 351 мъжки баскетболни отбора и 349 женски. Те са разделени в 33 конференции като има само един отбор без конференция - „Институт по технологии на Ню Джърси“ - NJIT. Във всяка конференция има различен брой отбори - между 10 и 20. В повечето случаи отборите са членове на дадена конференция за всички спортове, за които има отбор в университета. Ето тук можете да видите всички конференции и разпределението на университетите за този сезон.

 

Защо казвам „за този сезон“? Защото всеки университет сключва договор със своята конференция, за да бъде неин член. Това значи, че всяка година има размествания и някои колеж може да премине в друга лига или пък е напълно възможно да бъде създадена и чисто нова. За разлика от България, където юношеските отбори се разделят на зони от БФБ в зависимост от географското си разположение, то в колежанското първенство, това не е така. Университетите са свободни да сформират конференции по между си. Те правят това на база най-вече на икономически фактори. Основният въпрос, който си задават е: „Дали ще спечелим от участието си в тази конференция?“. Това е една отделна тема, за която ще трябва да отделя цяла друга статия, а може би и няколко, така че не искам сега да се задълбавам в нея.

И така... Всеки отбор си има конференция, но как се изиграва сезона?

Редовният сезон започна през втората седмица на ноември и всеки отбор може да изиграе максимално около 29 срещи (зависи от участието в турнири по време на сезона). Срещите през редовния сезон се делят на два вида - такива, които са извън конференцията и такива, които са част от конференцията. Отначало всички отбори играят между 10 и 15 мача с отбори, които не е задължително да са част от тяхната конференция. Всеки отбор сам решава срещу кого да играе. Треньорите търсят подходящи съперници, така че тези срещи да им позволят да постигнат целите си през сезона. Университетите или се уговарят по между си кога, къде и с кого точно ще играят или пък се включват в организирани турнири, които също се броят като част от сезона.

Как треньорите решават срещу кого да играят?

Например силните отбори, които играят в по-слаби конференции, обикновено търсят класни съперници от силни конференции, за да изградят добро резюме за пред комисията, която ще реши дали да се класират за националния шампионат на края на сезона (повече за това след малко). Когато се изиграят тези 10-на срещи, което обикновено става края на декември, започват мачовете от всяка една конференция. От тук до края на сезона отборите играят основно срещу съперници от своята лига и най-много да има 1-2 мача срещу други колежи вмъкнати някъде. Това става през януари и февруари. След като се изиграят всички мачове от редовния сезон на конференцията, почти всички лиги имат турнир на директни елиминации за определяне на шампиона. След като всички 33 конференции са определили шампионите си, започва „Мартенската лудост“ - срещи на директна елиминация, които определят най-добрия университетски отбор по баскетбол в САЩ за сезона. Избират се 68 отбора, които да участват в „Националния шампионат“ - NCAA Championships. Това са 33-те отбора, които са станали шампиони на конференциите си плюс още 35 отбора, избрани от комисия. Тази група от специалисти избира най-добрите отбори в страната на база на резултатите им през сезона. След това ги разпределя на 4 региона. Срещите се определят на база на поставяне подобно на това в тениса. Комитета поставя всеки отбор на позиция от 1 до 16 във всеки регион в зависимост от силата на тима, географското разположение и конференцията им. Когато наближи времето за турнира, ще напиша една по-подробна статия за това как точно се определя кои отбори участват и кой отбор къде да бъде поставен в схемата.

Част от отборите, които не се класират за голямото първенство, участват в други турнири. Най-силният от тях е NIT (National Invitational Tournament). В него участват следващите 32 отбора, които не са поканени за големия турнир. Представете си NCAA Tournament като „Шампионската лига“, а NIT като „Лига Европа“.

Как се изиграват срещите в националния шампионат? Как е възможно да се разбере от 350 отбора кои точно са най-добрите и да се подредят безгрешно?

В първия кръг играят поставените под номер 1 срещу поставените под номер 16. Номер 2 срещу номер 15 и т.н. И истината е, че не е възможно всичко отбори да бъдат подредени напълно обективно и точно това е най-интересното в цялото колежанско първенство. Всеки гледа мачовете и чака изненадата - да види как някой „аутсайдер“ ще победи соченият за фаворит. Тези „аутсайдери“ се наричат още „Пепеляшки“ и всяка година всички чакат да видят кой ще е този отбор - малкият колеж, който се справя с титулуван съперник. Почти няма година, в която да няма един или няколко такива тима. Понякога минават първия кръг, понякога минават втория, друг път стигат осминафинал, а нерядко някой се промъква и до четвъртфиналите. Разбира се има и случаи, в които такива отбори стигат дори до „Файнъл фор“ и до големия финал.

Final Four е кулминацията на сезона.

Тя настъпва в началото на април и това са полуфиналите и финалът на колежанското първенство. Играе се най-често на покрит стадион пред над 70 000 зрители и пред десетки милиони гледащи по телевизията и през интернет. Финалите почти винаги са изпълнени с голяма драма и са една страхотна битка, в която никой не отстъпва. Последният шампионатен мач между Кентъки и Кънектикът не беше изключение. Кънектикът станаха изненадващо шампиони в един много оспорван мач след победа с шест точки разлика. След края на срещата лидерът на новите първенци - Шабаз Нейпиър, спази традицията и сряза мрежата на коша, за да ознаменува титлата. С този мач завърши сезонът в колежанското първенство на САЩ през 2014.

И за да завърша и тази статия нека обобщя накратко как преминава сезонът в колежите:

1. Ноември и декември – започва редовния сезон и се изиграват около 10 мача с отбори извън конференцията;

2. Януари и февруари – около 20 мача с отбори от конференцията;

3. „Мартенска лудост“ – турнири за определяне шампиона на конференцията и след-сезонни турнири – Национален шампионат и NIT

4. Април – Final Four и определяне на шампиона

 

Борис Бракалов

www.recruitsdatabase.net/

Play of the day